Когато вихрено се сменят чувства и съмнения, преди всичко отдаваме значение на гласа,
който не можем да забравим... И, може би, той е единственият, който ни кара да искаме
да се обърнем и да побегнем назад; единственият, който прави устните ни сухи като лист
хартия, трудно да се вдишва въздухът, а кръвта ни да пулсира...