Необикновено дълбоко небе... Преливащи нюанси от старо злато през зелево- и бутилково-зелено до истинско лейбгвардейско-синьо... Необикновено бистър въздух... Можем само да се отпуснем в него... Удоволствие за душата... След като сме я изтерзали с притеснения...
Картината е все едно дърво или църква - нужно й е време да се превърне в шедьовър. Същото е с поезията или, да речем, с всяка нова религия. Всичко започва с някакви странни думи. (Д.К.)