Емоцията на всяко живо същество е програма, която се развива във времето и пространството. Чрез нея даден обект се адаптира към околния свят. Всички обекти във вселената са неразривно свързани във вълнови план и са еднакви в първичен.
Всеки ден виждаме да се градят сгради и да се издигат храмове. Някои от тях се рушат по време на бедствия и войни. Но онзи храм, който остава, когато ни завеят черните ветрове, е този, който се издига в душите ни, когато се събираме, когато се обичаме, когато сме приятели и си желаем доброто.
Никакъв процес не може да бъде променен изведнъж. Съзнанието никога не може напълно да управлява положението. Но възможността да се управлява ситуацията никога не е 100% отнета - ако са ни вързани ръцете и краката, можем да движим пръстите си.
Времето като функция на мозъка служи за съхранение на материята, а мисълта е извън времето - съществува независимо от тялото и ума. Цифрите ни задържат във времето и пространството на триизмерния свят.И тази пространствено-времева относителност може да ни позволи да узнаем само онова, което няма да обърка разума ни...
Желанията винаги се изпълняват по един или друг начин, може би не точно по този, който бихме искали, защото човек е склонен да определя нещата по лесния за него път. Но някакъв неведом случай често ни изненадва и чрез него ние получаваме много повече от това, което първоначално сме си пожелали.
Само привързаността може да обясни нетипичното поведение, което иначе всички биха осъдили. Да харесваш нещо или някого съвсем не означава да попаднеш в зависимост. Най-важно е да се запазят сърцата чисти - никога да не лъжем себе си и тогава всичко ще е наред, без значение какво знаят другите.
Няма нищо грешно в това да бъдем хора. Стига да можем да овладяваме емоциите си. Някои от нас значително надхвърлят отреденото им от теорията на вероятностите.
"През пет прозорци се огрява впещереният човек -
през първия той диша въздух,
през втори чува песента на сферите,
през трети гледа и вижда късчета от вечния всемир..."